Държавата, Съюзът, гражданите и техните законни интереси или как ЕС открива нови възможности пред гражданите на Европа
Съвременният правен ред на европейските държави и на Европейския съюз регламентира множество от разнообразни възможности за защита интересите на кредиторите, страни по граждански и търговски правоотношения. При трансграничните случаи, те могат да защитят своите права както чрез традиционните средства, предвидени в националните законодателства, така и въз основа на разпоредбите на общностното право. Това означава, че паралелно съществуват две нива на правно регулиране – национално и наднационално, които взаимодействат помежду си. На по-високото ниво стои именно правната система на Съюза, чиито норми имат примат над правните системи на държавите членки. С оглед постигане целите на ЕС, заложени в учредителните договори, компетентните институции на общността разгръщат активна нормотворческа дейност в сферата на частното право, някои от резултатите на която са регламентацията на компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела според основополагащия регламент №44/2001, създаването на Европейска съдебна мрежа по граждански и търговски дела с Решение на Съвета №2001/470/ЕО, въвеждането на европейско изпълнително основание при безспорни вземания с Регламент 805/2004, създаване на процедура за европейска заповед за плащане с Регламент №1896/2006 и създаването на европейска процедура за искове с малък материален интерес с Регламент № 861/2007. Всички тези европейски актове разкриват нови хоризонти пред гражданите на ЕС и защитават техните права. Те дават допълнителни опции на кредиторите, които представляват един цял нов инструментариум при спорове с техните длъжници.
Икономически измерения на проблема с неоспорените вземания
Един от най-важните частноправни проблеми, които имат непосредствено значение за икономическите системи в съвременния свят, е нуждата от адекватна регламентация на отношенията, свързани със събирането на неоспорени от длъжниците вземания. Голямото значение на материята и необходимостта от регламентация се обуславят от вредите, които могат да бъдат причинени в резултат на забавени или осуетени плащания по неоспорени вземания. Те понякога могат, в своята кумулативност, да доведат до неплатежоспособност на дружества и други негативни икономически последици, като например ефекта на доминото, чрез създаването на вериги от взаимообусловени задължения. При положение, че длъжникът не се възпротивява на определена кредиторова претенция, не би следвало в рамките на един общ пазар, какъвто е пазарът на Съюза да съществуват каквито и да било излишни съдебни формалности и пречки за събиране на вземането. Съобразявайки се с изискванията на вътрешния пазар, Европейският съвет в Тампере през 1999г. поставя на дневен ред някои конкретни цели, които катализират сътрудничеството в областта на гражданското правосъдие.
Систематично място на Регламент 805/2004 в правната система на ЕС и предмет на регламента
Регламент 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21.04.2004г е приет в духа на целите, заложени на срещата в Тампере и, както повечето други актове в областта на съдебното сътрудничество по граждански и търговски дела е с правно основание чл. 67, параграф 4 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Този регламент е приет в рамките на общностната цел за поддържане и развиване на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, както и в унисон с генералната цел на Съюза за поддържането на безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар. При създаването на регламента Съюзът се придържа към установените в учредителните договори принципи за субсидиарност, според който на общностно ниво се уреждат само онези отношения, важни за вътрешния пазар и политиките на ЕС, които не биха могли да бъдат уредени от държавите членки самостоятелно и за пропорционалност, според който Общността не предприема мерки, които надхвърлят най-необходимото за постигането на набелязаните цели. Предметът на регламента е въвеждане на европейско изпълнително основание за безспорни вземания чрез приемане на минимални процесуални изисквания, свободно движение на присъди, съдебни спогодби и публични документи във всички държави членки, без да е необходимо да се преминава през междинни съдебни процедури за признаване и изпълнение в държавата членка на принудителното изпълнение.
Обхват на Регламента
Регламентът се прилага по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган – чл. 2, пар. 1. Изрично са изключени от приложното му поле данъчните, митническите и административните дела, както и делата по повод отговорността на държавата за действия и бездействия при упражняването на държавната власт – acta iureimperii. Регламентът не се прилага и по отношение на гражданското състояние, правоспособността и дееспособността на физическите лица, имуществени права, произтичащи от брачни правоотношения, завещания и наследяване, производства, свързани с обявяването на дружества или други юридически лица в несъстоятелност, конкордати и аналогични производства, социално осигуряване и арбитраж. По отношение на една от държавите членки – Дания, действа специална клауза, която изключва прилагането на регламента спрямо нея. Според чл. 3, регламентът се прилага за решения, съдебни спогодби и публични документи по безспорни вземания. Вземането се счита за безспорно, когато:
– длъжникът е изразил съгласие, като го е признал чрез споразумение, което е било одобрено от съда или сключено пред съда в хода на съдебното производство- чл. 3, пар. 1, буква а); или
– длъжникът никога не е възразил по отношение на това съгласно правилата на процедурата на държавата членка по произход, в хода на съдебната процедура – чл.3, пар. 1, буква б) ; или
– длъжникът не се е явил или не е представен на съдебно заседание по отношение на това вземане, след като първоначално е оспорил вземането, в хода на съдебния процес, доколкото това поведение представлява конклудентно признаване на вземането – чл. 3, пар. 1, буква в); или
– длъжникът изрично го е признал в публичен документ – чл. 3, пар. 1, буква г).
Регламентът се прилага също така и по отношение на произнесени решения по обжалване на решения, съдебни спогодби или публични документи, които са удостоверени като европейско изпълнително основание – чл. 3, пар 2.
Възможността за признаване на решения по безспорни вземания в друга държава членка, според Регламент 805/2004 не отменя и не изключва възможността кредиторът да иска признаване по общия ред на Регламент 44/2001 – чл. 27. Кредиторът се изправя в случая пред алтернативни възможности. Все пак редът по Регламент 805/2004 е по-облекчен и лишен от излишни формалности и в редица случаи е по-ефективен, бърз и икономичен.
Легални дефиниции в регламента
Регламентът съдържа легални дефиниции на някои от понятията, които се съдържат в него, което значително улеснява тълкуването му. Основните дефиниции са изброени в чл. 4 от Регламента, от които особено важни са следните:
– „решение” е всяко съдебно решение, произнесено от съд на държава членка, независимо от названието на това решение, включително декрет, заповед, решение или призовка за изпълнение, както и определенията за разноските и разходите на длъжностно лице на съда;
– „вземане” е парично вземане, което е изискуемо или чиято дата за плащане е била определена в съдебно решение, съдебна спогодба или публичен документ;
– „публичен документ” е документ, който е бил формално съставен или регистриран като публичен документ и удостоверяването на който се свързва с подписването и съдържанието на документа и е съставен от публичен орган или от друг орган, който е оправомощен за тази цел от държавата членка, от която произхожда; публичен документ е и споразумение за задължения за издръжка, което е сключено с административен орган или е заверено от него;
– „държава членка по произход” е държавата членка, в която решението е било произнесено, съдебната спогодба е била сключена или одобрена, или публичният документ е бил съставен или регистриран, и е бил удостоверен като европейско изпълнително основание;
– „държава членка на принудителното изпълнение” е държава членка, в която е поискано принудителното изпълнение на решение, съдебна спогодба или публичен документ, които са удостоверени като европейско изпълнително основание;
– „съд по произход” е съдът, който е сезиран с процеса към момента на изпълнение на условията по чл. 3, пар. 1, букви а), б) или в)
Цел и същност на европейското изпълнително основание при безспорните вземания и удостоверяване на решение като европейско изпълнително основание
Целта на създаването на европейско изпълнително основание по отношение на безспорните вземания е да се избегнат всякакви процесуални формалности и пречки, които могат да осуетят или забавят принудителното изпълнение на решения, постановени в държава членка, различна от държавата на принудителното изпълнение. Този вид производство трябва да се разграничава от производството, предвидено в Регламент 1896/2006. При последния се предвижда създаване на една ново средство за защита интересите на кредиторите – процедура за европейска заповед за плащане, докато Регламент 805/2004 не предвижда нова процедура, а само облекчава максимално реда на изпълнение на националните решения по неоспорени вземания във всички държави членки (с изключ. на Дания), като създава европейско изпълнително основание и премахва необходимостта от екзекватура. Според чл. 5 от Регламента съдебно решение, което е удостоверено като европейско изпълнително основание в държавата членка по произход, се признава и изпълнява в другите държави членки без необходимост от декларация за изпълнение, за разлика от изискванията на Регламент 44/2001, и без възможност за противопоставяне на неговото признаване. Едно решение по безспорно вземане, произнесено в държава членка, се удостоверява като европейско изпълнително основание, след подаването на заявление във всеки момент пред съда по произход и при спазване на условията, предвидени в регламента. Условията са решението да подлежи на изпълнение в държавата членка по произход, решението да не противоречи на разпоредбите за подсъдност, предвидени в глава 2, раздели 3 и 6 от Регламент 44/2001, съдебната процедура в държавата членка по произход да е спазила предвидените в Регламент 805/2004 минимални процесуални изисквания, които гарантират, че документът за започване на производство по неоспорено вземане е връчен на длъжника и той е уведомен за последиците от неподаване на възражение или неявяване в съда. Когато само отделни части от решението са съобразени с изискванията на Регламент 805/2004, съществува възможността кредиторът да изиска да се удостоверят като европейско изпълнително основание само тези части. Удостоверението за европейско изпълнително основание се издава във формата на стандартен формуляр и на езика на съдебното решение.
Поправяне и оттегляне на удостоверение за европейско изпълнително основание и необжалваемост
Удостоверение за европейско изпълнително основание, чрез заявяване пред съда по произход се:
– поправя в случаите, когато вследствие на материална грешка съществува несъответствие между решението и удостоверението;
– оттегля, ако е ясно, че удостоверението е издадено без да са спазени условията на регламента;
Според чл. 10, пар. 4 от Регламента, издаването на удостоверение за европейско изпълнително основание не подлежи на обжалване.
Принудително изпълнение
Без да се засягат правилата на Регламента, процедурите за принудително изпълнение се уреждат от закона на държавата членка по принудителното изпълнение. Решение, което е удостоверено като европейско изпълнително основание, ще бъде изпълнено при същите условия както решение, което е постановено в държавата членка по принудително изпълнение. Кредиторът трябва да предостави на компетентните органи за принудително изпълнение в държавата членка на принудителното изпълнение екземпляр от решение и екземпляр от удостоверение за европейско изпълнително основание, които отговарят на необходимите изисквания за доказателствена сила и при нужда препис на удостоверението или превод на същото на официалния език на държавата членка на принудителното изпълнение. Според чл. 20, пар. 3, на страна, която иска принудително изпълнение в държава членка на удостоверение за европейско изпълнително основание, не може да се изисква никакъв залог, спогодба или депозит, под каквото и да е наименование, поради факта, че е чужд гражданин, не е местно лице или не пребивава в държавата членка на принудителното изпълнение. Решението или неговото удостоверяване като европейско изпълнително основание не може при никакви обстоятелства да бъде предмет на преразглеждане в държавата членка на принудително изпълнение. Според чл. 29 държавите членки си сътрудничат с цел да осигурят на обществото и професионалните кръгове информация относно методите и процедурите на принудителното изпълнение в държавите членки и компетентните органи за принудително изпълнение в държавите членки, по-специално чрез Европейската съдебна мрежа по гражданските и търговските дела, създадена в съответствие с Решение 2001/470/ЕО
Съдебни спогодби и публични документи
За удостоверяването и изпълнението на съдебните спогодби и публичните документи, свързани с безспорни вземания се прилагат по целесъобразност правилата, относими за съдебните решения по неоспорени вземания, с някои изключения, посочени в Регламента.