ПРОМЕНИ В ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

На 21.10.2020 г. бе публикуван Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс със сигнатура 002-01-53.

Със законопроекта се предвиждат:

1. Промени, свързани с доброволно деклариране на данни за превозите на стоки с висок фискален риск
Проектът предвижда да се предостави възможност на задължените лица предварително да декларират конкретни данни в случаите на превоз на стоки, който започва от територията на друга държава – членка на Европейския съюз, и завършва на територията на страната или започва от територията на страната и завършва на територията на друга държава членка.

2. Промени, свързани с компетентността на органите на НАП.
Със законопроекта се предлага да бъдат допълнени хипотезите, в които горестоящ орган изземва разглеждането и решаването на конкретен въпрос или преписка, като се включва и хипотезата на невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа, водеща до отпадане на компетентността.

3. Промени, свързани с конституиране на представител в производствата по ДОПК, когато страна е юридическо лице, и спиране на производствата при смърт или липса на представляващ юридическото лице
Със законопроекта се предлага възможността органът по приходите или публичният изпълнител да поиска от компетентния районен съд назначаване на особен представител или временен такъв, когато следва да се извършат процесуални действия спрямо юридическо лице, което няма законен представител за повече от три месеца.
В такива случаи производството ще бъде спирано, но лихви ще продължат да се начисляват.

Също така, законопроектът предвижда въвеждане на възможността производство при смърт на законния представител на юридическо лице, като тук обаче за срока на спиране се предвижда да не се начисляват лихви.

4. Промени, свързани с електронните документи и връчване на съобщения в административните производства по ДОПК.
• Предвидено е със законопроекта да се създаде възможност за използването на електронни документи във вида, в който те са създадени, като отпада необходимостта от разпечатването им на хартия.
• Предвижда се и възможността връчване на документи по електронен път да става не само от орган по приходите, но и от друг служител на НАП.
• Друга промяна в ДОПК предвижда създаване на възможността като доказателство в производствата по реда на кодекса да се допускат данни, съдържащи се в електронен документ, съответно допускане като доказателствено средство на самия електронен документ по смисъла на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

5. Промени, свързани с удостоверенията относно законодателството в областта на социалната сигурност.
С проекта се предвижда възможност органът по приходите да оттегли издадено удостоверение А1 относно законодателството в областта на социалната сигурност по чл. 88, ал. 2 от ДОПК в условия на стартиране на процедура на диалог по реда на Решение № А1 от 12.06.2009 г. във връзка с Регламент (ЕО) № 883/2004 г., когато са налице съмнения за правилността на документа с искане на чуждестранна компетентна институция за оттеглянето му или при откриване от орган по приходите на нови обстоятелства относно фактите, въз основа на които е издадено удостоверението.

6. Промяна, свързана с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 юли 2018 г. по Дело С-553/16 г.
С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 юли 2018 г. по Дело С-553/16 г. във връзка с преюдициално запитване Съдът постановява, че разпоредбата на чл. 175, ал. 2, т. 3 от ДОПК противоречи на чл. 56 от Договора за функционирането на ЕС, забраняващ въвеждането на ограничения за свободното предоставяне на услуги. В тази връзка със законопроекта се предлага отмяна на т. 3 в чл. 175, ал. 2 от ДОПК, съгласно която от датата на изтичането на срока за внасянето на данъци, подлежащи на удържане при източника, на чуждестранно лице, до деня, когато чуждестранното лице докаже наличието на основание за прилагане на спогодба за избягване на двойно данъчно облагане, се дължи лихва.

7. Промени, свързани с обезпечаването и събирането на публични вземания.
Предлага се замяна на термина „банкова сметка“ с по-общия термин „платежна сметка“ в чл. 129, ал. 4 и чл. 130 и сл. от ДОПК.
Предлага се и допълване на хипотезите на налагане на запор върху вземания на длъжника, като се предвижда ред за налагане на запор по платежна сметка.

8. Промени, свързани с давностните срокове по отношение на публични вземания.
• С проекта се предлагат две допълнителни хипотези, при които се изключва прилагането на 10-годишния абсолютен давностен срок, след изтичането на който се счита, че публичното вземане е погасено: чл. 171, ал. 2, т. 2 – по отношение на предявените в производството по несъстоятелност публични вземания, и чл. 171, ал. 2, т. 3 – при образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.
• Също така, законопроектът предвижда непотърсените от купувача в шестмесечен срок вещи, продадени от НАП при публична продан, да се считат за изоставени в полза на държавата (чл. 246, ал. 8).

9. Промени в административнонаказателните разпоредби.
• Със законопроекта се предлага актуализиране на размера на санкциите в чл. 273 от ДОПК за неоказване на съдействие на орган по приходите или възпрепятстване упражняването на правомощията му.
• С проекта се предлага в административнонаказателните разпоредби на ДОПК да бъде въведена специална хипотеза за неспазване на изискванията за съхранение на счетоводна и търговска информация, както и всички други сведения и документи от значение за данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски.
• С проекта се предлага и въвеждането на административнонаказателна санкция за лицата, които не внесат или внесат в по-малък размер дължимия данък съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане и Закона за данъците върху доходите на физическите лица, когато основанията за прилагане на облекчение съгласно спогодба за избягване на двойното данъчно облагане не са доказани.

10. Други промени.
• Предвижда се промяна в поредността на погасяване на публични вземания до започване на принудителното им събиране.
Сега действащата уредба предоставя възможност на задълженото лице да избере кое задължение да погаси, когато не може да погаси всичките си задължения едновременно, когато няма избор на лицето – вземанията се погасяват съразмерно.
Законопроектът предвижда погасяване в поредност от най-рано възникналите към по-новите задължения.
• Предвижда се и изпълнението върху имущество, предмет на наложени по реда на част ІV от ГПК мерки за обезпечаване на иск с правно основание по чл. 216, ал. 1 или 3, уважен с влязло в сила съдебно решение, да се осъществява по реда на ДОПК.
• Също така се предлага в чл. 63 от ДОПК да бъде регламентирана възможността експертиза, възложена в ревизионно производство, да бъде използвана като доказателство в друго ревизионно производство. Промяната е свързана с производства, в които се установява отговорност за данъчни и/или осигурителни задължения по реда на чл. 19 от ДОПК и чл. 177 от ЗДДС.
• С проекта се предлага още особените правила за доказване в чл. 116 от ДОПК да се прилагат съответно и при извършване на проверки (чл. 110).
• С предложението за чл. 10, ал. 9 от ЗНАП се предвижда органи на НАП да упражняват своите правомощия на територията на цялата страна без оглед на определената с чл. 8 от ДОПК компетентност.

Законопроектът е внесен в Народното събрание на 21.10.2020 г. Към настоящия момент не е разглеждан в пленарно заседание от народните представители.

Comments are closed.

Уеб дизайн и разработка Orbis Agency