Арбитражното производство предлага бърза и ефективна процедура за разглеждане на граждански и търговски спорове. Арбитражът е доброволен способ за разрешаване на имуществени спорове, които страните не могат да уредят доброволно помежду си, и се е наложил като алтернатива на държавното съдебно производство. Предмет на арбитражни дела могат да бъдат всички граждански и търговски спорове, независими от това, дали седалището или местоживеенето на едната или и на двете страни е в Република България. Арбитражът не е допустим по спорове за вещни права или владение върху недвижими имоти, издръжка или права по трудово правоотношение. Арбитражното производство е основано на арбитражно споразумение, т.е. за да може един спор да бъде разгледан от определен арбитражен съд, страните трябва да са сключили помежду си арбитражно споразумение.
Арбитражното производство е моделирано по образец на съдебния исков процес: започва с искова молба, могат да се предявят установителен, осъдителен или конститутивен иск, сходни са и проблемите за процесуалните предпоставки, за процесуалната легитимация, за разпределението на доказателствената тежест и видовете доказателства. Арбитражът може да бъде вътрешен и международен в зависимост от седалището или местожителството на страните, участващи в спора. Арбитражен съд има към Българска търговско-промишлена палата.
В сравнение с държавното съдебно производство арбитражът се отличава със следните предимства:
Бързината е едно от основните предимства на арбитража. Спорът се решава на една инстанция. Делата приключват нормално в рамките на 6-9 месеца.
Арбитражните решения са окончателни и не подлежат на обжалване пред по-горна инстанция, което е допълнителна гаранция за по-бързото разрешаване на спора. Постановените решения подлежат на доброволно изпълнение и се отличават със стабилност, тъй като могат да бъдат атакувани само по исков ред.
Арбитражното производство е по-икономично. Събираната такса не е постоянен процент, а намалява с увеличение на иска. Разходите за защита, вещи лица, преводачи и др. се правят само в една инстанция.
Избягвайки компетентността на редовните държавни съдилища, двете страни поверяват спора на недържавен правораздавателен орган, към който изпитват доверие. Страните участват в конституирането на решаващия орган чрез избора на арбитри. Арбитрите имат специални познания, каквито не винаги притежават обикновените съдии.
Разрешаването на спора става по опростена процедура, предварително известна и на двете страни. Те могат да я изменят и да я приспособят към особеностите на спора. Това предимство произтича от договорната същност на арбитража.
Арбитражното дело е непублично и конфиденциално, поради което арбитражът е в състояние да избегне влошаване на отношенията между страните. Заседанията на арбитражния съд са при закрити врати. При търговски спорове често е възможно разкриването на факти и обстоятелства (търговски тайни), което може да се избегне с ограничаване на публичността.
За арбитража не важат ограниченията на международната подведомственост на държавните съдилища.
Изправната страна по договора може да избегне необходимостта, неудобството и разходите да води дело срещу неизправната страна в чужбина.
Вероятността да се запазят добрите делови връзки между страните е по-голяма при арбитражното производство, тъй като и двете страни доброволно са се подчинили на арбитража.
Изпълнението на арбитражните решения в чужбина е обезпечено чрез Ню-Йоркската конвенция в много по-висока степен в сравнение в решенията на държавните съдилища. Тъй като решението по арбитражни дела е окончателно, то не подлежи на обжалване и според ГПК на Р България е изпълнително основание. Следователно чрез него може да се иска принудително изпълнение и да се образува изпълнително производство срещу длъжника, като има същата сила, която има решението на държавния съд.
Арбитражът със своите предимства като алтернативен способ за разрешаване на конфликти намира все по-широко приложение в практиката и дава възможност за бързо, ефективно и навременно приключване на спорове.
Related Posts
Uncategorized @bg02.07.2021
ПРОМЕНИ В ЗДДС, СВЪРЗАНИ С ВЪВЕЖДАНЕ НА ПРАВИЛАТА НА ЕС ЗА ДИСТАНЦИОННИ ПРОДАЖБИ
С Държавен вестник брой 104 от 2020 г. бяха въведени изменения в ЗДДС, целящи да имплементират правилата на ЕС относно дистанционните продажби на стоки и услуги, въведени за държавите членки с Директива...
Uncategorized @bg04.06.2021
ОТНОСНО УСЛОВИЕТО В БЪЛГАРСКОТО ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО
Може ли да бъде договорено прекратително условие, което да се изразява в действие или бездействие на страните по договора? Съгласно чл.9 ЗЗД: „Страните могат свободно да определят съдържанието на договора,...