От 25.02.2011 г., с влизането в сила на Закона за ограничаване на плащанията в брой, бе въведено ограничение за плащане в брой на територията на Република България, когато плащанията са на стойност равна на или надвишаваща 15000 лв., или когато са на стойност под 15000 лв. и представляват част от парична престация по договор, чиято стойност е равна или надвишава 15000 лв. Тези ограничения се прилагат и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 15000 лв.
Извън обхвата на закона са случаите на:
– теглене и внасяне на пари в брой от/в собствени платежни сметки;
– тегленето и внасянето на пари в брой от/в сметки на недееспособни и ограничено дееспособни лица, на съпрузи и роднини по права линия;
– сделките с чуждестранна валута в наличност по занятие;
– операциите с банкноти и монети, страна по които е Българска народна банка и замяната от банки на повредени български банкноти и монети;
– изплащането на трудови възнаграждения по смисъла на Кодекса на труда.
Мотивите за предложените промени са, че в практиката се извършват плащания в брой по сделки между юридически лица, физически лица и между юридически и физически лица, които не се отразяват в първични счетоводни документи. По този начин се избягва внасянето на данъци и на задължителни осигурителни вноски.
Влезлият в сила закон е поредният опит на изпълнителната власт за ограничаване на сивия сектор в икономиката. Правителството мотивира въвеждането на ограничение на плащанията в брой като действие допустимо и желано от гледна точка на правото на Европейския съюз. В параграф 18 от преамбюла на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26.10.2005 г. за предотвратяване на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансиране на тероризъм се сочи, че използването на плащания на големи суми в брой многократно се е оказвало уязвимо за изпирането на пари. Европейското законодателство не само не възпрепятства, а дори насърчава държавите – членки на Европейския съюз да приемат по-строги разпоредби, за да се справят по-успешно с риска, свързан с изплащането на големи суми в брой.
Освен върху гражданския оборот, новоприетият закон ще рефлектира и върху данъчната и осигурителна система. Бюджетните предприятия, чиято функция е да събират приходи и други постъпления към държавния бюджет, следва да преминат към системата за картови плащания поетапно, по ред и в срокове, определени от Министъра на финансите. Всички банки в страната ще извършват обслужване на такива плащания чрез договори с Министерство на финансите, при еднакви условия и цени. За такива картови плащания към бюджетните предприятия, физическите и юридическите лица няма да заплащат банкови комисиони и такси. Тези суми ще са за сметка на държавния бюджет.
Спазването на разпоредбите на закона ще бъде съблюдавано от Националната агенция по приходите, като са предвидени и сериозни имуществени санкции за лицата, нарушили закона.
Като продължение на тази политика на правителството се явяват и извършените промени в Закона за нотариусите и нотариалната дейност, съгласно които при извършване на възмездни сделки, с които се учредяват, прехвърлят, изменят или прекратяват вещни права върху недвижими имоти (напр. продажба, замяна, делба на недвижими имоти, възмездно учредяване на право на строеж, на право на ползване и т.н.), плащанията в общ размер над 10000 лв. следва да се извършват по специална банкова сметка на нотариуса или по банкова сметка в избрана от страните банка. Тези промени при възмездните сделки с недвижими имоти влизат в сила от 01.07.2011г.