МЕРКИ СРЕЩУ ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ В ЗАСТРАХОВАТЕЛНИЯ БИЗНЕС

Като член на ЕС България е въвела всички значими норми на общностното правото във вътрешното си законодателство. Законът за мерките срещу изпирането на пари предвижда редица задължения, които засягат голям брой адресати, голяма част от които са юридически лица. Към кръга на тези лица спадат всички застрахователи и регистрирани застрахователни посредници.
Всяко от тези лица е задължено, под страх от значителна по размер имуществена санкция (до 50 000 лв. за всяко нарушение), да отнесе всеки съмнителен случай до Държавна агенция „Национална сигурност” (ДАНС). За улеснение на задължените лица компетентната институция (ДАНС) е издала списък с критерии, по които да се определи, кои действия и лица могат да се определят като съмнителни. По-долу излагаме списък с критериите, които се отнасят до застрахователния бизнес.
СЪМНИТЕЛНИ ОПЕРАЦИИ И СДЕЛКИ :
1. Когато се сключват повече от една застраховка в един и същи ден за застрахователни суми, близки до прага за извършване на идентификация от няколко различни лица, за които служителят на дружеството знае, че са свързани помежду си.
2. Искане за застраховане на имущество, чийто произход е неизвестен или не съответства на финансовото състояние на клиента.
3. Нареждане от страна на клиенти за извършване на преводи на застрахователни обезщетения по банкови сметки в чужбина, без да са налице изискванията за такива преводи; също и когато се нарежда плащане по сметка в банка в офшорна зона, или страна – убежище на банкова тайна.
4. Подписване на застрахователен договор и прекратяването му в рамките на едномесечния гратисен период (прекратяване договора на загуба).
5. Заплащане на застрахователни премии от трето лице, което не е страна по застрахователния договор, без видима правдоподобна причина и когато това лице няма близка връзка с клиента.
6. Сключване на застраховки за риска „финансови загуби”, когато застрахованият реализира загуба, свързана с плащане в чужбина и неизпълнение от страна на контрагента.
7. Нареждане на клиент застрахователното обезщетение по настъпила щета да се изплати на трето лице, в случаите, когато застрахователния договор не е сключен в полза на трето лице.
8. Посочване от различни клиенти, на една и съща сметка за превеждане от Застрахователя на суми по дължими застрахователни обезщетения без подходящо основание.
9. Непредставяне в срок на първични счетоводни документи във връзка с плащания по сделки или операции.
10. Непредставяне на документи, доказващи представителна власт.
11. Получаване на информация, че клиентът е декларирал невярна информация или е представил документи или копия от документи с невярно съдържание.
12. Когато сигналът от поставените GPS-устройства на застрахованите превозни средства спре и превозните средства не могат да бъдат локализирани.
13. Когато на адреса по седалище или на адреса за кореспонденция на клиента, които е деклариран при подписване на застрахователния договор, няма офис и не може да бъде установена връзка с него на телефоните, които е оставил за свързване.
14. Когато след заплащане на първата разсрочена вноска клиентът спре да плаща и не може да бъде установена връзка с него нито на телефоните, които е представил за връзка, нито на адреса по седалището или за кореспонденция, които е декларирал при подписване на договора.
15. Представяне на документи с противоречиво съдържание (например: дружествени промени, които не са вписани в Търговския регистър).
16. Когато клиентът е направил опит да плати с фалшиви банкноти.
17. Когато клиент, сключил застраховка на имущество, в кратък срок анулира полицата и скоро след това поиска да сключи нова застраховка за същото имущество, но с нова информация за собствеността.
18. В случай, че клиентът сключи застраховка „Живот” за голяма застрахователна сума, когато заплащането на застрахователните премии идва от чужбина и особено от офшорни зони.
СЪМНИТЕЛНИ КЛИЕНТИ:
1. Клиентът не предоставя достатъчно информация за сделката или в предоставената информация и документи се съдържат явни несъответствия (количество и вид на стоката, несъответствия в капацитета на транспортните средства, обявената цена значително надхвърля пазарната и др.).
2. Клиентът не желае да дава информация или съдържащата се информация в документите, изискани от служител на застрахователя или застрахователния посредник при сключването на застрахователния договор, поражда съмнение относно нейната автентичност.
3. Представители или пълномощници на физически или юридически лица представят документи за самоличност или представителна власт, чиято автентичност поражда съмнения.
4. Клиентът отказва да предостави документи за своята идентификация.
5. В представените от клиента лични документи липсват основни реквизити, които да го идентифицират напълно.
6. Клиент, изпълнител по договор за обществена поръчка за доставка на стоки или оборудване, който застрахова предмета на поръчката в полза на възложителя срещу погиване за рисковете „пожар” и/или „кражба”, преди да е изпълнил поръчката, изцяло или частично, обяви, че застрахователното събитие е настъпило и стоката е погинала, но не може да представи документи, доказващи реалния внос и съществуване на застрахованите стоки или оборудване.
7. Клиентът представя идентификационни документи, които изглеждат подправени. 8. Клиентът се идентифицира с чуждестранни документи за самоличност, чиято автентичност трудно може да бъде проверена.
9. Подписът в документа за самоличност не съответства на подписа, положен от клиента във връзка с операцията или сделката.
10. Клиентът не представя или се опитва да отложи представянето на определени декларации или удостоверения за актуално състояние.
11. Клиентът показва необичен интерес към правилата на застрахователната дейност и контрол на клиентските документи.
12. Клиентът посочва противоречиви основания или цели на застраховката, която иска да сключи.
13. Домашният или служебният телефонен номер на клиента са прекъснати или такъв телефонен номер не съществува.
14. Клиентът осъществява всичките си контакти със Застрахователя единствено чрез трето лице, което е упълномощено с всички права за сключване на всякакви видове застраховки.
15. Клиентът се опитва да се сближи с персонала на дружеството, като предлага пари, подаръци или услуги.
16. Клиентът бърза да обяви, че паричните му средства са чисти и/или показва необичайно добри познания относно мерките срещу изпиране на пари и финансиране на тероризма.
17. Клиентът е съпровождан и наблюдаван или операциите се извършват в присъствието на трети лица, което може да породи основателни съмнения за указване на натиск или заплаха.
18. Клиент, който посочва като собствен адрес, адреса на трето лице.
19. Адресът за кореспонденция е пощенска кутия.
20. Клиенти, представени в страната от клон или филиал на чуждестранни организации, за които е известно, че се занимават с производство и/или продажба на наркотици, трафик на хора, проституция и контрабанда.
21. Лица, за които е известно от медиите или от други източници или се предполага, че са замесени в незаконни дейности.
22. Всички лица, групи или организации, включени в списъка по Закона за мерките срещу финансиране на тероризма.
23. Клиентът се опитва да убеди служителя на дружеството да не регистрира необходимата информация относно самоличността му при попълване на формуляра за сделката.
4. Клиентът извършва плащане в брой със значително количество банкноти в лошо състояние.
Във всички случаи, когато служител на застрахователното дружество или застрахователния посредник се натъкне на такъв съмнителен случай, за него, респективно за горестоящия нему, възниква задължение да предприеме необходимите съгласно закона стъпки и мерки.