НОВАТА СПОГОДБА ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ С АВСТРИЯ

Новата Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане с Австрия влезе в сила от 03.02.2011 г
Спогодбата ще се прилага след 01.01.2012 г. по отношение на данъците, удържани при източника, за доходи, получени на или след тази дата. По отношение на другите данъци, разпоредбите на спогодбата ще се прилагат от 01.01.2011 г.
Новата спогодба с Австрия, за разлика от старата, следва изцяло конструкцията на Модела за данъчни спогодби на ОИСР. В това отношение разликите между двете спогодби са съществени. На първо място има изменения в режима на облагане на дивидентите, разпределени от дружество местно лице на едната договаряща държава на дружество местно лице на другата договаряща държава. Съгласно старата разпоредба на спогодбата дивидентите се облагаха само в държавата на местното лице. В новата спогодба е предвидено дивидентите да могат да се облагат и в държавата на източника, т.е. държавата за която разпределящото дружество е местно лице, в случай, че получателят на дивидентите е физическо лице или сдружение от повече лица, обединени да извършват стопанска дейност (гражданско дружество, което не е юридическо лице) и следва да бъдат обложени в държавата на източника. Ако дивидентите бъдат разпределени в полза на търговско дружество те не подлежат на облагане в държавата на източника. Данъкът върху разпределените дивиденти в полза на физически лица и граждански дружества не трябва да надвишава 5% от брутната сума на разпределения дивидент и следва да бъде обложен с данък при източника в размер на 5 % и в държавата, в която разпределящото дружество е местно лице.
Тук следва да обърнем внимание на факта, че съгласно българското законодателство с термина „гражданско дружество” се има предвид дружество по смисъла на чл. 357 от ЗЗД. Съгласно правната теория това дружество представлява сдружение на две или повече лица за извършване на стопанска дейност, което обаче не е самостоятелно юридическо лице. От друга страна в немскоезичния вариант на спогодбата е употребен терминът „Personengesellschaft”, който е по-широк по обхват и включва повече правни форми за извършване на стопанска дейност. Съгласно австрийското законодателство този термин включва освен посоченото вече „гражданско дружество”, което на немски е Gesellschaft bürgerlichen Rechts (GbR), още и персоналните търговски дружества познати от българския ТЗ, а именно Събирателно дружество и Командитно дружество, които в австрийското законодателство са съответно Offene Gesellschaft (OG) и Kommanditgesellschaft (KG). На пръв поглед подобно разминаване може да породи сериозни противоречия и неразбирателства в прилагането на спогодбата, тъй като съгласно българското законодателство правната фигура на гражданското дружество по ЗЗД е коренно различна от гореизброените търговски дружества, които съгласно чл. 63, ал.3 от ТЗ по дефиниция са юридически лица. Но според австрийското законодателство тези персонални дружества или „Personengesellschaft” не са юридически лица, което ги доближава до фигурата на гражданското дружество по ЗЗД.
Терминът, употребен в английския текст на спогодбата, е „partnership”. Както е известно съгласно англо-саксонското право тази форма за извършване на стопанска дейност също не се смята за самостоятелно юридическо лице. Следователно волята на страните по настоящата спогодба е да се облагат дивидентите, разпределени в полза на физически лица и други правни форми за извършване на стопанска дейност, които не са самостоятелни юридически лица. Съгласно австрийското законодателство това са и персоналните дружества.
По аналогичен начин е уредено и облагането на лихвите. В старата спогодба с Австрия, беше предвидено тяхното облагане само в държавата на местното лице, докато в новата спогодба, лихвите се облагат с данък в размер на 5% и в държавата в която възникват, т.е. в държавата на източника. Следва да се има предвид, че са възможни и редица изключения от това правило. Тези изключения обхващат лихви начислявани на Остерайхише Контролбанк АГ (Oesterreichische Kontrollbank AG) или всяка подобна българска институция за целите за насърчаване на износа, лихви начислявани от продажбата на кредит на всякакво промишлено, търговско или научно оборудване, или лихви по заем от какъвто и да е вид, предоставен от банка. Лихвите в тези случаи продължават да се облагат само в държавата на местното лице.
Режимът на облагането на авторски и лицензионни възнаграждения също е претърпял съществена промяна в сравнение с този предвиден в старата спогодба. В старата спогодба, авторски и лицензионни възнаграждения се облагат с данък само в държавата на местното лице. В новата спогодба се казва, че този вид доходи подлежи на облагане и в държавата от която произхождат, т.е. държавата на източника. Ставката на данъка, който следва да бъде наложен в държавата на източника на дохода, не следва да надвишава 5% от неговия брутен размер.
На следващо място е промяната при облагане на доходите от прехвърляне на имущество. В старата спогодба доходи, получени в едната държава от прехвърляне на на дялове или акции в дружество в другата държава, се облагаха само в държавата, в която продавачът е местно лице. В новата спогодба доходите, получени вследствие на прехвърлянето на акции или дялове, следва да се обложат и в държавата, в която дружеството, което ги е издало, е местно лице. Това правило предвижда и две изключения, а именно, когато дохода е от акции, които се търгуват на призната фондова борса или дохода е от дялове или акции в дружество, в което прехвърлителят притежава най-малко 20 процента от имуществото, доходът следва да бъде обложен само в държавата на местното лице, в останалите случаи, доходът подлежи на облагане и в държавата на източника.
Тук следва да се отбележи, че старата спогодба не урежда с изрична норма облагането на доходите, които едно местно физическо лице на едната държава може да получи като член на колективен орган на управление на дружество в другата държава. Облагането на тези възнаграждения е вече изрично уредено в новата спогодба, която дава право на държавата, за която дружеството, изплатило доходите е местно лице, да ги облага.
На последно място следва да се отбележат различията между двете спогодби относно уредбата на методите за избягване на двойното данъчно облагане. Както е известно методите за избягване на двойното данъчно облагане се прилагат от държавата на местното лице, в случай че определен вид доход е обложен и в държавата където доходът е възникнал, т.е. държавата на източника. В старата спогодба е уреден методът на пълното освобождаване. При този метод доходът, който съгласно спогодбата може да бъде обложен в другата държава, изобщо не се счита от държавата на местното лице за данъчни цели. Предвиден е и методът на освобождаване с прогресия за доходите, които са изключени от облагане на държавата при източника. Доходите изключени от облагане, съгласно спогодбата в държавата на източника, могат да бъдат взети предвид при облагането на останалите доходи в държавата на местното лице. В новата спогодба също е уреден методът на пълното освобождаване, но от неговия обхват са изключени доходите от дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и печалби от прехвърляне на дялове или акции. След като тези доходи бъдат обложени в държавата на източника, държавата на местното лице следва да предостави данъчен кредит, като приспадне платения от другата държава данък, до размера на националния данък, който би бил платим върху дохода, който може да се обложи в другата държава. Този метод се нарича обикновен данъчен кредит. Предвиден е и методът на освобождаване с прогресия за доходите.