Особеният залог е способ за обезпечаване изпълнението на правни задължения. Измежду особените залози с най-голямо практическо значение се отличават тези, уредени в Закона за особените залози[1]. Причината за това е относително подробната правна уредба, която осигурява балансирана защита на интересите както на залогодателя, така и на заложния кредитор[2].
Правният режим, създаден от ЗОЗ е специален по отношение на правилата за реалния залог по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Търговския закон (ТЗ). Правна уредба на особения залог се съдържа и в Правилника за устройството и дейността на Централния регистър за особените залози към Министерството на правосъдието и Тарифата за държавните такси, събирани по Закона за особените залози.
Залогът по ЗОЗ не винаги е търговска сделка, по смисъла на чл.286 ТЗ или търговски залог по чл. 310 – 314 ТЗ. Той е търговска сделка, когато залогодателят е търговец и залогът е свързан с упражняваното от него занятие (вж. чл. 286 ал.1 ТЗ). Залогът по ЗОЗ има търговски характер и ако обезпечава вземане, произтичащо от търговска сделка. В зависимост от тази класификация на особения залог ще се прилагат субсидиарно или правилата на ТЗ, или тези по ЗЗД.
Особеният залог е винаги договорен, не са уредени хипотези на законен особен залог. Договорът за особен залог не е реален, а консенсуален и формален. Фактическата власт, която се придобива след сключване на договор на реален залог е заместена в хипотезата на особен залог с вписване в публичен регистър, който създава необорима презумпция за знание у третите лица. Договорът е едностранен, тъй като поражда задължения само за едната страна – залогодателя. Залогодател по ЗОЗ може да бъде всяко лице, стига да е кредитор по друго, главно правоотношение и да има качеството търговец или лице по чл.2 ТЗ. Ограничаването на кръга на залогодателите е обусловено от разбирането, че особеният залог следва да намери приложение преди всичко в търговските отношения, тъй като именно в стопанския оборот залогодателя има необходимост да ползва заложеното имущество по предназначението му, а за заложния кредитор е обременително да държи залога и да прави разходи по опазването му. Ограничението на нормата на чл. 3 ЗОЗ не се прилага за съпруга на едноличния търговец или лицето по чл. 2 ТЗ, тъй като се предполага, че те обезпечават задължения на своите съпрузи.
Обектът на особения залог е разширен в сравнение с класическия залог по ЗЗД[3]. Разширението е възможно, поради факта от една страна, че договора не е реален, а от друга включва в оборота широк кръг имущества, което облекчава и поевтинява кредита. При трансформация на заложеното имущество особеният залог следва новата вещ. Правилото отчита обстоятелството, че заложената вещ остава обект на стопанска дейност и в интерес на заложния кредитор се създава фикцията, че заложената вещ запазва своята идентичност след трансформацията. Особеният залог обхваща принадлежностите и естествените плодове на вещта. Обект на особен залог съгласно чл. 4 ЗОЗ могат да бъдат вземания, безналични ценни книжа и движими вещи, с изключение на кораби и въздухоплавателни средства (за които е създаден специален режим), дружествени дялове, съвкупност от вземания, машини, съоръжения, права върху обекти на интелектуалната собственост, както и търговски предприятия.
Обезпеченото вземане може да бъде индивидуално или родово определено, условно или бъдещо. Залогът обезпечава вземането и всички лихви и неустойки върху него. Върху едно и също имущество би могло да тежат няколко особени залога, като в този случай определяща за правата за заложните кредитори е поредността на вписването. ЗОЗ урежда предимство на правата на заложния кредитор
Вписването на особения залог се извърша по персоналната система[4]. Причина за това е липсата на регистри за движимите вещи. Извършва се по партида на залогодателя в Централния регистър на особените залози към Министерство на правосъдието. Регистърът е публичен и всяко трето лице може да прави справки или да иска издаването на удостоверение за наличието или липсата на вписано обстоятелство. Вписват се обстоятелства, свързани с договора за особен залог, както и промени във вписани такива. Производство по вписването е охранително, като вписване и заличаване се извършва по искане на заинтересуваната страна, а това би могло да бъде всяко лице, което може да се позове на вписано обстоятелство или на което може да бъде противопоставено такова обстоятелство. Всяко трето лице, придобило права върху заложеното имущество и на което залога може да бъде противопоставен, придобива правата, обременени със залога. Вписването има оповестително действие. Към искането се прилага и писмено съгласие на лицето, срещу което могат да се черпят права. Искането се разглежда незабавно, като евентуален отказ на вписване се обжалва пред министъра на правосъдието, а неговия отказ – по реда на АПК. Вписаното обстоятелство се счита известно на трети добросъвестни лица от деня на вписването, докато за третите недобросъвестни лица се счита за известно от деня на узнаването му от тях. Вписването има действие за период от пет години, като с изтичането на срока отпада и противопоставимостта на залога на трети лица.
Залогодателят има право да ползва заложеното имущество по предназначение, както и да извършва сделки на разпореждане. Неговите задължения се свеждат до задължение за застраховане на имуществото, писмено уведомяване заложния кредитор за всички правни и фактически действия, водещи до промяна в собствеността, задължение за снабдяване заложния кредитор с преписи от съответните актове, задължение за осигуряване на проверка на заложеното имущество, уведомления за всички повреди и посегателства, както и за всички производства, свързани със заложеното имущество.
Учреденият особен залог създава в полза на заложния кредитор право на предпочтително удовлетворяване от цената на заложеното имущество, равностойността й в случай, че това имущество не може да бъде отделено от останалото или от застрахователното обезщетение. Редът на обезпеченото с особен залог вземане е в съответствие с чл. 136 т.3 ЗЗД, чл. 722 т.1 ТЗ и чл. 94 т. 1 Закона за банковата несъстоятелност. Уреденият ред за удовлетворяване на заложния кредитор се прилага дори и страните да не са го предвидили изрично. Достатъчно е сключването на договор за особен залог. Упражняването на заложното право е извънсъдебно, като кредиторът не е лишен и от възможността за обща защита по реда ГПК.
[1] ЗОЗ, обн. ДВ бр. 100 от 22.11.1996г.
[2] Вж. Проф. д-р Ангел Калайджиев, Облигационно право, Сиби, 2001, с.564
[3] Проф. д-р Огнян Герджиков, Търговски сделки, Книга по част трета на търговския закон, ИК „Труд и право”, 2000, с.61
[4] Повече у проф. д-р Калайджиев, цит.съч., с.568