ОТНОСНО НЯКОИ АСПЕКТИ НА ПРЕДВИЖДАНИЯ ДАНЪК ВЪРХУ ФИНАНСОВИТЕ ТРАНЗАКЦИИ

Както е известно, в резултат на финансовата криза най-големите страни-членки на Европейския съюз – Франция и Германия упражниха натиск върху Европейската комисия за въвеждането на т.н. данък върху транзакциите. В резултат на това на 28.09.2011 г. ЕК даде гласност на проекта на Директива на Съвета за обща данъчна система по отношение на облагането на финансовите транзакции и за промяна на Директива 2008/7/ЕО на Съвета. Търговията с ценни книжа от всякакъв вид към настоящия момент не се облага с данъци в повечето страни членки. Очаква се, че една от целите на Комисията, наред със създаването на постъпления, които да осигурят стабилност на валутния съюз, е и включването на пречки пред краткосрочните спекулации на съответния пазар, очевидно с идеята, че налагането на данъка върху транзакциите ще намали значително атрактивността на такъв вид дейност.
Възраженията срещу въвеждането на този данък постъпват на първо място от Великобритания, по разбираеми причини, свързани с характера на Лондон като основен финансов център в световен мащаб. Задръжки относно въвеждането на данъка имат и редица други европейски държави, най-вече поради обстоятелството, че за пръв път се касае за общ данък, който се налага от европейските институции, а не е суверенно право на съответните държави. Счита се, че това е първа стъпка към въвеждането на обща данъчна система за корпоративно и подоходно облагане в цяла Европа и отстъпление от принципа всяка една държава да може да въвежда конкурентен на останалите страни членки размер на данъчната си ставка.
Очаква се данъкът да задължи всяка една транзакция, страна по която е дружество, имащо седалище на територията на общността. В транзакцията следва да е взел участие и финансов институт. Според актуалния прочит на проекта данъкът не следвало да засяга случаите, когато има транзакции без участието на финансов институт. Участието на финансов институт се предполага във всички случаи, независимо дали той действа в рамките на транзакцията от свое име и за своя сметка, или агент / представител / посредник на друго лице. С оглед на съществуващата забрана за кешови плащания в някои европейски държави, вкл. България, се очаква, че данъкът ще обхване максимален брой транзакции.
Под финансов институт следва да се разбира дружество, което отговаря на следните условия:
– разполага със съответно разрешение или лиценз от държава-членка да осъществява финансова дейност, например банкова дейност
– има регистрирано седалище в страна-членка
– има постоянен адрес в страна-членка
Към финансовите институти спадат финансови институции със седалище извън общността, които поддържат клоновете в рамките на общността и имат разрешение да извършват транзакции на територията на общността.
Мястото на изпълнение на транзакцията няма никакво значение. По отношение на данъка не играе никаква роля обстоятелството, дали финансовия институт действа от собствена или от чужда сметка.
Очаква се данъкът да обхване всички видове финансови продукти, с изключение на ценните книжа от първи емисии. Целта на директивата е да обложи не само по себе си издаването на ценни книжа, а търговията с тях, респ. да е насочена към вторичния пазар. Изрично се очаква от обхвата на директивата да бъдат изключени и транзакциите на централните банки (Европейската централна банка и националите банки).