От 01.01.2012г. следва да отпадне ограничението за гражданите на държавите-членки на ЕС, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, които не пребивават постоянно на територията на България, както и за юридически лица, регистрирани, съгласно законодателството на споменатите държавите, да придобиват земя за жилище или за упражняване на икономическа дейност. Ограничението е предвидено с Преходните мерки на Приложение № 6, част 3, т. 1 от Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз (Преходните мерки). От тази дата (01.01.2012г.) същите ще може да придобиват земя за жилищен имот или за упражняване на икономическа дейност при условия еднакви с тези за българските граждани.
До 01.01.2014г. остават ограниченията за придобиване на земеделска земя и гори от гражданите на държавите – членки на ЕС, както и на Норвегия, Исландия и Лихтенщайн.
Самостоятелно заетите земеделски производители, които са граждани на ЕС, възнамеряват да пребивават постоянно в Република България и са вписани като земеделски производители в съответния регистър, могат да придобиват земеделски земи и гори, при условия, еднакви с тези за българските граждани. Тези лица не попадат в ограниченията, предвидени с Преходните мерки.
Предвид тези възможности следва да се отбележат някои особености и изисквания на българското законодателство по отношение на заплащането на продажната цена при сделките с недвижими имоти и на дължимите, във връзка с покупко-продажбата, такси.
С оглед мерките, които българското правителство предприе по отношение на изпирането на пари, в България със закон се ограничиха плащанията в брой, когато същите са на стойност над 15 000 лв., или равностойността им в друга валута. В обхвата на закона попадат и сделките за покупко-продажба на имоти, с цена над 10 000 лв. или равностойността им в друга валута. Тези плащания следва да се извършват по банкова сметка на нотариуса, специално предвидена за това или по банкова сметка в избрана от страните банка.
От друга страна, когато едно лице, било то физическо или юридическо, придобива чрез покупка недвижим имот, на цена по – висока от 10 000 лева, същото следва да декларира пред нотариуса произхода на средствата на паричната сума. В случай, че бъде декларирано, че сумата за заплащане на продажната цена е получена в заем от физическо или юридическо лице, което не е кредитна институция или банка, то следва да се има предвид, че ако купувачът попада в кръга от лица, подлежащи на данъчно облагане по българския закон, то същият следва да декларира всеки получен заем над 10 000 лв. пред данъчните власти. Заемът се декларира и от лицето, което го е предоставило. С подписването на нотариалния акт за покупко-продажба пред нотариуса, страните по сделката декларират, че цената, записана в нотариалния акт е действителната цена по сделката.
Разноските при покупката на недвижим имот в България включват при всички случаи нотариална такса, местен данък в полза на общината, в чийто район е имотът и такса за вписване на нотариалния акт за покупко-продажбата в Имотния регистър. Таксите и местният данък са определени нормативно, като нотариалните такси се изчисляват пропорционално, местният данък се определя от всяка община в размер от 0,1% до 3%, а таксата за вписване е в твърд размер от 0,1%. Таксите и местният данък се изчисляват върху продажната цена на имота.
Related Posts
Uncategorized @bg02.07.2021
ПРОМЕНИ В ЗДДС, СВЪРЗАНИ С ВЪВЕЖДАНЕ НА ПРАВИЛАТА НА ЕС ЗА ДИСТАНЦИОННИ ПРОДАЖБИ
С Държавен вестник брой 104 от 2020 г. бяха въведени изменения в ЗДДС, целящи да имплементират правилата на ЕС относно дистанционните продажби на стоки и услуги, въведени за държавите членки с Директива...
Uncategorized @bg04.06.2021
ОТНОСНО УСЛОВИЕТО В БЪЛГАРСКОТО ОБЛИГАЦИОННО ПРАВО
Може ли да бъде договорено прекратително условие, което да се изразява в действие или бездействие на страните по договора? Съгласно чл.9 ЗЗД: „Страните могат свободно да определят съдържанието на договора,...