ПОЛИТИКА НА ТРАНСФЕРНО ЦЕНООБРАЗУВАНЕ ПРИ СДЕЛКИ МЕЖДУ СВЪРЗАНИ ЛИЦА

В последно време темата за трансферно ценообразуване придоби особена актуалност заради зачестилите корекции и спорове в резултат на засилените мерки при събирането на бюджетни приходи. Разбираемо е, защото когато свързани лица извършват сделки, цените по тях обикновено са различни от пазарните (т.е. по сделки извършени между независими лица): купува се и се продава на по-високи или по-ниски от преобладаващите пазарни цени, което директно влияе върху размера на доходите им и се счита за манипулиране на доходите. За сравнение се използва трансферната цена, до която се достига чрез формули за сравнение на различни търговски показатели на двата типа сделки – зависими и независими – при съпоставими пазарни условия. Според проучване направено сред водещи международни компании делът на ревизиите, довели до корекции на трансферни цени и санкции, се е увеличил в световен мащаб от 5% през 2005 г. до 20 % през 2010 г. В България тенденцията е сходна.
Ето защо, с настоящата статия целим да запознаем читателя с данъчните проблеми, които е възможно да възникнат при ревизиране на сделки между свързани лица.
Изискването за документална обоснованост на цените по сделките със свързани лица, тяхното съответствие с пазарните цени и причините за отклоняване от тези цени е установено в ДОПК. Данъчното законодателство не съдържа специални изисквания относно обема и формата на документацията.
Следователно, когато ревизираното лице извършва сделка със свързани лица, то е длъжно да докаже съответствието й с пазарната цена и причините за отклоняване от нея, включително чрез представяне на всички относими доказателства от друга държава.
Свързани лица са най-общо казано, лица, едно от които притежава преобладаваща част от капитала на другото или има решаваща роля при взимането на решения относно дейността на това друго лице. Поради наличието на тези два фактора (капиталово участие и контрол), свързаните лица могат да договарят в търговските си и финансови отношения условия, различни от тези, които биха съществували между несвързани лица.
Следователно особените взаимоотношения, които са налице между свързаните лица, най-често се изразяват в договаряне на цени, които се отклоняват от тези, по които независими лица търгуват помежду си с продукти (стоки и нематериални блага) и услуги при съпоставими пазарни условия. Данъчният ефект от наличието на специални уговорки между свързаните лица е възможността за произволно формиране на печалбите и доходите на участващите дружества, а оттам и манипулиране на техните данъчни задължения. С оглед ограничаване на тази възможност са въведени специални правила за определяне на данъчният финансов резултат, когато свързани лица осъществяват търговските си отношения при условия, отличаващи се от условията между независими лица.
В тази връзка принципа на т.нар. независими пазарни отношения („arm’s length principle”) въвежда изискването печалбите и доходите в резултат на сделки между свързани лица да съответстват на тези, които биха били постигнати между независими лица, осъществяващи тези транзакции при съпоставими икономически условия. От тази гледна точка нормата цели да регулира за данъчни цели цени по сделки между свързани лица с оглед елиминиране на всякакви пазарни несъответствия. В рамките на извършваната ревизия ревизорът има право да изиска писмено предоставяне на конкретни доказателства в определен от него срок. В случай че задълженото лице не представи изисканите доказателства, органът по приходите може да приеме, че те не съществуват и оценява само събраните в производството доказателства. Ако поисканите доказателства бъдат представени до издаването на ревизионния акт, а в ревизионното производство – до изтичането на срока за възражение по ревизионния доклад (преди окончателното определяне на задълженията), органът по приходите е длъжен да ги обсъди.
Случаите, в които лицето се облага и следва да представи доказателства, че е използвало методите за трансферно ценообразуване при определянето на цените по сделки между свързани лица са:
– Две свързани дружества, местни лица за България; или
– Две свързани дружества, от които само едното е местно лице за България;
– Трансферите между място на стопанска дейност и други части на предприятието на чуждестранно лице, разположени извън страната, съобразно спецификата на мястото на стопанска дейност;
– В случаите на чл. 116, ал. 3 от ДОПК.
Документирането на методологията за трансферно ценообразуване се прилага от лица, извършващи сделки със свързани лица. Всеки данъкоплатец, който осъществява такива сделки, има задължение да докаже съответствието на цените по тези сделки с пазарната цена и причините за отклонението от нея. Съответствието на цените по контролираните сделки с пазарните цени се доказва с изготвяне на документация, обосноваваща спазването на принципа на независимите пазарни отношения. Следователно, с някои изключения за по-малки предприятия данъкоплатците трябва да разполагат с обемен пакет от документация, състоящ се от описание на дружествата в групата, тяхната дейност и функции, и политиката за определяне на трансферните цени. В допълнение се представя задължителен анализ на съществените сделки, в които участва българското дружество. С представената документация дружеството трябва да докаже, че реализираната норма на печалба отговаря на пазарните нива за подобни сделки, сключени между несвързани лица. Статистика за такива сделки обикновено може да се намери в някои от утвърдените международни бази данни (Аmadeus, Orbis и др. ).