Последните промени в Закона за енергия от възобновяеми източници

В края на 2011 г. в парламента бе внесен втори проектозакон за новелиране на Закона за енергия от възобновяеми източници. На 28 март 2012г. промените в закона бяха гласувани на второ четене, предстои обнародването им в Държавен вестник.
В какво се изразяват предвижданите промени:
Променя се моментът, към който се определя преференциалната цена за изкупуване на електроенергията, произведена от ВЕИ, от обществения доставчик. При действащата досега регулация определяща беше датата на приемане на Констативния протокол за извършване на изграждането на енергийния обект съгласно чл.176, ал.1 от Закона за възобновяеми източници или по-популярно известно под името Акт 15. Според новата разпоредба определяща ще бъде датата на въвеждане на обекта в експлоатация, респективно от датата на издаване на протокол за това съгласно ЗУТ или според термина приет в практиката на издаване: акт-образец 16. Мотивите за тази промяна са очевидни: Акт-образец 15 се подписва между инвеститора и главния изпълнител на обекта – без контрола и присъствието на държавни органи. Установено е, че има злоупотреби и акт-образец 15 се подписва и без да е завършен обектът съобразно изискванията на закона и единствено с цел осигуряване на преференциално действаща цена съобразно определеното от ДКЕВР към съответния период.
За съжаление новата разпоредба не различава двата момента – двата етапа на въвеждането в експлоатация на енергийния обект: издаване на акт-образец 16 от държавната приемателна комисия и издаването на удостоверение за въвеждането в експлоатация.
Известно е, че между тези два етапа минава определен срок, вариращ от седмица и месец, което за отделни енергийни предприятия може да е от съществено значение за определянето на преференциалната цена, която биха получили. Интересно е и решението на законодателя по отношение на енергийните обекти, за които към датата на влизане в сила на закона е съставен и е издаден акт-образец 15. Очевидно с цел избягване на ретро-активното действие на закона не се отменят правата на енергийните предприятия, достигнали този етап на строителния процес. Задължават се органите на държавния строителен контрол да проверяват такива предприятия и да установяват с протокол съответствието на съдържанието на акт-образец 15, както по отношение на фактическото състояние на обекта, така и по отношение съобразяването с всички изисквания на ЗУТ и другите нормативни уредби. Според автора на статията не е приемливо законодателното решение, с което органите на държавно-строителния контрол се произнасят по съответствието на съставен акт-образец 15 с протокол. Протоколът е констативен акт, има характер на документ, с който административният орган установява наличието или липсата на определени административни и правни предпоставки към определен момент. В този случай остава неясна защитата на инвеститора в енергийното предприятие при несъгласие с констатираното в протокола. Доколкото няма издаване на административен акт, обжалването на протокола по административен ред с голяма степен на вероятност ще се окаже недопустимо. Единственият ред, по който инвеститорът би могъл да се защити, е да претендира вреди по общия исков ред срещу органите на ДНСК.
Въвежда се едно интересно изменение, касаещо изграждането на енергийни предприятия за производството на енергия от възобновяеми източници, финансирано чрез средства за подпомагане от национална или европейска програма. Според досегашната разпоредба на закона такива предприятия не се ползваха по никакъв начин от двата елемента за насърчаване на производството на електроенергия от ВЕИ – преференциалните цени и гарантираните срокове за изкупуване на произведената електроенергия. При новата редакция на закона на такива предприятия се предоставя правото да се ползват от срока за изкупуване, като отново цените се определят от ДКЕВР, по специална наредба, която предстои да бъде издадена.
Отпадат известни рестрикции, предвидени за обекти, за които е предвидено поетапно въвеждане в експлоатация. Новите регулации въвеждат, според автора, по-справедливото решение – правилата за определяне на цени за изкупуване да започват действието си от момента на въвеждане в експлоатация за всеки един от етапите. Предвижда се средства за измерване на произведената електроенергия да бъдат инсталирани за всяка една част от поетапното завършване на електроцентралата и респективно тя да бъде изкупувана при цени и условия, действащи към момента на въвеждане в експлоатация на определената част.
Създава се график за разширяване на мрежите на електроразпределителните предприятия, което включва и поетапното разширяване на капацитетите, свързани с възможностите за въвеждане в експлоатация на нови енергийни предприятия – производители на електроенергия. Тази разпоредба се отнася преди всичко до лицата, сключили предварителен договор за присъединяване. Със закон тези лица се задължават да вземат становище относно съгласието или несъгласието си за сроковете за присъединяването, определени съобразно графика. При изразяване на съгласие, срокът за присъединяване се определя съгласно графика и допълнителния анекс към договора за присъединяване. Гаранциите, предоставени от лицата, трябва да имат действие и да бъдат предоставени за новия срок. В случай на изразяване на несъгласие с определените срокове за присъединяване, предварителният договор за присъединяване на енергийното предприятие се счита за прекратен по силата на закона.
В случай на неизразяване на становище до един месец от получаване на уведомлението за графика и срока, страните отново следва да имат предвид, че санкцията на закона е прекратяване на предварителния договор. За съжаление законът не урежда последиците от този вид прекратяване и отново съществува възможността за неясноти при евентуални претенции за вреди на енергийните предприятия и техните инвеститори към електроразпределителните дружества.
Авторът на статията: статията е написана на 29 март 2012г

Comments are closed.

Уеб дизайн и разработка Orbis Agency