Какво е криптовалута?
Отговорът на този въпрос е в голяма степен неизяснен към този момент, но все пак има опити за даване на дефиниция относно какво точно е този нов вид платежно средство. Един от първите опити за дефиниране на понятието е още от 2015 година, когато в едно свое решение (по дело C‑264/14 СЕС) съдът на Европейския съюз приема, че „биткойн” не е нито ценна книга, нито депозит, сметка или превод. Според съда криптовалутата е по-скоро „договорно платежно средство”, което не може да се квалифицира като материална вещ, но служи за „операторите, които я приемат”.
В последствие практиката на съда се изменя и по-скоро започва да се приема, че криптоактивите са финансови инструменти или поне имат сходна природа и като такива трябва да влязат във регулационната рамка на финансовите инструменти.
На национално ниво също съществува някакъв опит за дефиниране на криптовалутите и той се намира в §1, т.24 от Допълнителните разпоредби на ЗМИП, който гласи: „”виртуални валути” са цифрово представяне на стойност, която не се емитира или гарантира от централна банка или от публичен орган, не е непременно свързана със законово установена валута и няма правния статут на валута или на пари, но се приема от физически или юридически лица като средство за обмяна и може да се прехвърля, съхранява и търгува по електронен път”. От това определение става ясно, че „виртуалните валути” не са пари по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗБНБ и не представляват законно платежно средство.
Какви сделки можем да извършваме с криптовалутите?
Тъй като криптовалутите не представляват законно платежно средство, то не можем да задължим нашата насрещна страна по договор да приеме плащане в криптоактив. От другата страна ние също може да откажем плащане във „виртуални пари”.
От становищата на СЕС и на нашите съдилища, че криптовалутата е все пак средство за обмяна, можем да стигнем до извода, че към момента договор за покупко-продажба не може да съществува, когато едната страна престира криптовалути – налице винаги ще бъде договор за замяна и съответно приложение ще намерят разпоредбите, уреждащи този тип сделка.
Интересен е и въпросът относно стойността на криптовалутите. Паричната им стойност се променя ежеминутно и понякога цената им се покачва или спада драстично в много кратки срокове. Затова се счита, че при сключване на договор се уговаря количеството криптоактив, което ще бъде престирано, а не точно определена стойност в пари.
Има възможност и за предоставяне на криптовалутите като обезпечение на някакво задължение, като това става с договор за залог. Приема се, че залогът ще бъде по-скоро неформален, но реален залог върху вещ и за сключването му ще е необходимо прехвърлянето на криптоактива в криптопортфейл на залогоприемателя.
Данъчни аспекти
НАП приема, че доходите от сделки, извършвани с криптовалути, се третират като доходи от сделки с финансови активи, а от това следва, че се прилагат правилата на Раздел 5 от ЗДДФЛ, т.е данък ще се дължи, ако при извършването на сделка с криптовалута евентуално бъде реализирана печалба. Размерът на данъка ще бъде 10% от размера на самата печалба, като тук стои въпросът как ще бъде декларирана и изчислена. Изчисляването трябва да бъде извършено като се вземе под внимание съответната парична стойност на валутата към момента на придобиването й и съответно стойността към момента на прехвърлянето й. Така в зависимост от това дали цената се е повишила или понижила за съответния период, се преценява дали с извършването на съответната сделка е реализирана печалба, или не. Декларирането на печалбата се прави с годишната данъчна декларация и според НАП при подаване на декларацията физическите лица не са длъжни да предоставят документи, доказващи обстоятелства, но при евентуална бъдеща проверка е възможно такива да бъдат изисквани.
Друг основен въпрос е дали дадено лице дължи данък, ако добива криптовалути със съответните за това машини. Според НАП всяко такова физическо лице ще бъде третирано като ЕТ- едноличен търговец, за него ще се прилагат разпоредбите на ЗКПО и ще дължи съответно по-висок данък, а именно 15% от реализираната печалба.
„Бъдещото на финансовите услуги е цифрово”
Така започва Съобщението на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно стратегия за цифровизиране на финансовите услуги в ЕС, COM(2020)591 от 24.09.2020г. Този акт може да се счете за първата голяма крачка към регулирането на криптовалутите на наднационално ниво. В съобщението се застъпва виждането, че с напредването на дигиталните технологии и цифровите услуги се обостря нуждата от ясна правна регламентация, която да гарантира както интереса на потребителите, така и този на доставчиците на услуги.
В съобщението са зададени четири ясни приоритети за насърчаване на внедряването на цифровите технологии до 2024 г. Първият приоритет е „свързан с преодоляване на раздробеността на цифровия единен пазар за финансови услуги, което ще даде възможност на европейските потребители да получат достъп до трансгранични услуги и ще помогне на европейските финансови дружества да разширят обхвата на своите цифрови операции.” Според него до 2024 година ЕС следва да въведе цялостна уредба, позволяваща внедряването на технологията на децентрализираните регистри (ТДР) и криптоактивите в сектора на финансовите услуги, както и „стабилна нормативна уредба, предоставяща възможност за използване на решения за оперативно съвместими цифрови самоличности, което ще осигури бърз и лесен достъп на нови клиенти до финансови услуги („регистриране“)”.
Вторият приоритет е да се гарантира, че нормативната уредба на ЕС улеснява цифровите иновации в интерес на потребителите и пазарната ефективност. В рамките на този приоритет Комисията поема отговорността редовно да разглежда законодателни и тълкувателни предложения, като с тях се цели да осигури разнообразие и право на избор относно използването на определени технологии, до които потребителите имат достъп.
Третият приоритет е „създаването на европейско пространство за финансови данни с цел насърчаване на основаните на данни иновации, изграждане на европейска стратегия за данните, включително разширен достъп до данни и споделяне на данни в сектора на финансовите услуги”. В този приоритет пред ЕС се поставя задачата да изгради една система от данни, до която ще имат достъп широк кръг от лица и институции, с цел да се улесни обмяната на информация, както и да се гарантира финансовата сигурност на всички участници в оборота.
Четвъртият приоритет е „посрещане на новите предизвикателства и рисковете, свързани с внедряването на цифровите технологии”. В него се говори и за потенциалните рискове, които крият тези нови технологии, като за целта Комисията е изразила желанието си да бъде преработена вече действащата нормативна рамка относно защитата на потребителите и обществения интерес.