Търговските дружества отдавна преминаха границите на държавата, в която са образувани, регистрирани и имат седалище. Настъпи интернационализация както в тяхната дейност, така и в структурата им, като стремежът към увеличаване на печалбите постави на дневен ред и въпросът за тяхното правилно и целесъобразно разположение, включително на производствените му предприятия и поделения. Появи се необходимостта дружеството свободно да се „придвижва” на територията на различни държави с цел намиране на най-благоприятната правна рамка и икономическа среда при оптимално съчетаване на правен климат, данъчен режим и пазарни условия. Изпълнението на взети въз основа на икономически съображения решение се нуждаят от адекватна правна регулация, която да им осигури възможността за преструктуриране на търговската дейност извън границите на националната държава на търговското дружество (1).
Транснационалното преобразуване на дружествата, както и преместването на седалище е една от формите на презгранично движение на юридическите лица, т.нар. „мобилност на дружества”. Взаимодействието на засегнатите правни системи предполага институтът на преобразуване на търговски дружества да бъде уреден и от двата правопорядъка. Докато хармонизирането на вътрешните преобразувания в рамките на ЕС беше извършено в един по-ранен период с приемането на Третата (Директива № 78/855 относно сливанията и вливанията на акционерните дружества) и на Шестата директива (Директива № 82/891 относно разделянията на акционерните дружества), решаването на стълкновителните въпроси, които възникват при транснационално преобразуване в рамките на ЕС отне твърде дълъг период от време, за да се стигне едва през 2005г. до приемането на Десетата директива № 2005/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно презграничните сливания на дружества с ограничена отговорност (2), чиито правила бяха надлежно транспонирани в новия раздел V (3) на глава XVI от българския Търговски закон (ТЗ). Финансовите аспекти на преобразуването бяха хармонизирани през 90-те години с приемането на Директива № 90/434 относно общата система на данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружествата от различни държави-членки (4).
Преобразуванията, които урежда Десета директива са вливане и сливане (§ 2 т. 2 б.”а”). Те се прилагат спрямо всички капиталови дружества (§ 2 т. 1 б.”а” вр. § 1 от Първа директива № 68/151/ЕИО на Съвета от 9 март 1968 година за съгласуване на гаранциите, които държавите-членки изискват от дружествата по смисъла на чл. 58 от Договора, за защита на интересите на съдружниците и на трети лица, с цел тези гаранции да станат равностойни на цялата територия на Общността), чийто национален закон допуска преобразуването, които са образувани съгласно законодателството на държава-членка и имат уставно седалище, централна администрация или място на дейност в рамките на Общността.
Десетата директива (съображение 3) възприема принципа на lex societatis (5) по отношение на приложимото право към всяко преобразуващо се дружество, по отношение на самата възможност за преобразуване и процедурата, която се следва. Отпращането към националния закон на дружествата не би следвало да осуети преобразуването, доколкото уредбата на вътрешните преобразувания е била вече предмет на хармонизиране с Третата директива № 78/855 относно сливанията и вливанията на акционерни дружества.
Процедурата по преобразуването условно протича на два етапа: обявяване на преобразуването в компетентния административен/съдебен регистър и заявяване от управителния орган на приемащото дружество за вписване на преобразуването в този регистър (Съображение 7 Десета директива).
По отношение на участието на работниците и служителите в управлението на приемащото или новоучреденото дружество, Десета директива предвижда прилагане на правилата на държавата по местонахождение на уставното седалище. Едновременно с това се прилага и принципът на придобитите на права, който е закрепен в Регламент (ЕИО) № 2157/2001г. на Съвета за статута на европейското дружество по отношение на участието на работници и служители.
При осъществяване на процедурата по презгранично преобразуване е необходимо да бъдат взети предвид и разпоредбите на Регламент № 139/2004 относно контрола на концентрациите между предприятията, който е специфичният правен инструмент за ефективен контрол върху извършваните операции с оглед влиянието им върху структурата на конкуренцията на съответния пазар както в национален, така и в Общностен мащаб.
Участието на дружества с различна националност в преобразуването се оказва едно от основните средства за преструктуриране на дружествения капитал. Чрез преобразуването дружеството-майка има възможност да прекрати собствения си филиал (т.нар. дъщерно дружество) в случай, че печалбата от неговата дейност е съществено намаляла. Чрез преобразуването на дружествата правния статут се подчинява на един нов правен ред без да е необходима ликвидация на имуществото, което преминава като съвкупност върху новоучреденото или приемащо дружество. По този начин се дава възможност на дружествата да концентрират дейността и капитала си с цел по-ефективно участие на пазара.
(1)Повече у д-р Желязкова, В., Търговските дружества в международното частно право, С., 2009, с. 245 и сл.
(2)OB L 310 от 25.11.2005г.
(3)ДВ, бр. 104 от 2007г.
(4)OB L 225 от 20.08.1990г.
(5)Принципът на lex societatis определя за приложимо правото на държавата, където е регистрирано търговското дружество