ТЪРГОВСКА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ В БЪЛГАРИЯ: ЗАКОНОВИ ПРОБЛЕМИ ВЪВ ВРЪЗКА С ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАЧАЛНАТА ДАТА НА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА

При несъстоятелността от гледна точка на правната теория важи следният принцип: в момента, в който търговец изпадне в неплатежоспособност, респ. свръхзадлъжнялост, всички негови кредитори попадат в една своеобразна общност, а именно общността на кредиторите на несъстоятелността на този длъжник. Напълно е възможно и се случва доста често, някои от кредиторите да не знаят това и да го разберат едва когато несъстоятелността стане публично известна под формата на съдебен процес. Това не променя факта, че всички тези кредитори още от този момент са придобили качеството „кредитори на несъстоятелността”, при това по силата на закона.
Важи и друг принцип: При разпределяне на масата на несъстоятелността всички кредитори на несъстоятелността трябва да бъдат равнопоставени и да получат справедливо удовлетворение. Никой от тях не може да се ползва с неоснователни преимущества. Никой от тях няма право да получи повече от другите (само пропорционално и според различните класове кредитори – обезпечени с ипотеки, обезпечени със залози, кредитори без обезпечения и т.н.).
На практика проблемът в България възниква от това, че преди публичното оповестяване на несъстоятелността някои от кредиторите на несъстоятелността изобщо не знаят, че са такива. Когато длъжникът (който в този момент де факто вече е несъстоятелен) извърши плащане към някой от тях, с това той ощетява останалите кредитори: масата на несъстоятелността намалява, някои от кредиторите получават пълно удовлетворение, а за другите тя остава още по-малка.
С цел да се предотврати такова ощетяване българският закон позволява тези плащания да бъдат обявени за нищожни, като в повечето случаи това става с обратно действие. И точно тук се открояват важни различия в правната уредба на различните държави.
Някои държави поставят времеви ограничения: обратното действие не може да се разпростре по-далеч от определен период назад. Например в Германия максималният период е три месеца преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност. В други случаи се допуска и по-голяма продължителност на обратното действие, но само в случаите, когато кредиторът, който е получил плащането, е знаел за фактическата несъстоятелност на длъжника (което подлежи на доказване в съда) и въпреки това е приел плащането, т. е. когато и кредиторът, и длъжникът умишлено са ощетили другите кредитори. В Германия, например, обратното действие може да обхване до 10 години назад във времето, но само тогава, когато длъжникът умишлено е направил плащане със съзнанието, че с това си действие вреди на останалите кредитори, а кредиторът, получил плащането, е бил наясно с намеренията на длъжника.
В тази си част законът в България за съжаление е формулиран доста непрецизно. Законът определя само, че всички плащания, извършени след началната дата на неплатежоспособността са нищожни. При това не са предвидени нито времеви ограничения, нито защита на добросъвестните кредитори.
Българският съд има право да определя началната дата на неплатежоспособността без ограничения назад във времето. Това зависи единствено от експертизата на съответното вещо лице, която установява началната дата на неплатежоспособността (въз основа на счетоводни и други документи).
Така в България може да се стигне до парадоксални ситуации, като например: всички плащания от последните години, които длъжникът в несъстоятелност е правил за комунални услуги, като ток, вода, телефон, както и за счетоводство, консултации и др., могат да бъдат обявени за нищожни и следва да бъдат върнати в масата на несъстоятелността. В това число могат да попаднат и всякакъв вид вноски по лизингови договори, банкови кредити и т.н.
Все пак не Ви съветваме да извършвате плащане веднага след получаване на покана за плащане от синдика, тъй като преобладаващата съдебна практика приема, че задължението за плащане възниква едва след влизане в сила на съдебното решение. С други думи по-добре е да се изчака да бъде предявен иск (теоретично в отделни случаи това може и да не се случи) и делото да бъде спечелено от насрещната страна на първа и (евентуално) втора инстанция. Правната теория публикува вече няколко силно критични студии, които поставят на дневен ред спешната нужда от изменение на закона и / или на съдебната практика. В парламента е внесен и проект за изменение на закона, но към момента не е ясно, дали и кога този проект ще бъде разгледан от народните представители в пленарна зала.